|
Положителни качества
- Привързан
- Храбър
- Не изисква много грижи
- Вярно домашно куче
- Весел характер
- Пазач със звучен и висок лай
- Особености
- Предразположен към дископатии
- Своенравен
- Малко агресивен към непознати, ако не се контролира
В родината му - Германия, дакелът бил отглеждан и служел
като куче за лов на язовци и лисици.Ловенето на язовци
изисквало късокраки кучета с отлично обоняние, съчетано със
смелост и усет към дивеча.Той е куче, което може да рови -
умение, което днешният дакел може да демонстрира във вашата
градина, ако не го контролирате.Някои дакели все още се
отглеждат и служат като ловни кучета и смело биха се
справили с противник по-голям от тях - като язовец
например.В борбата не биха отстъпили до смърт.Но така или
иначе, ролята им днес е преди всичко на компаньони.Обичат
децата, но с непознати,ако не бъдат контролирани, могат да
проявят агресивност.Те са верни и привързани, много весели и
въпреки късите си крайници, могат да издържат на много и
каквито пожелаете движения.Техният лай, според големината
им, е доста голям и силен и са доста добри пазачи.
Размери
Идеалното тегло и за двете разновидности е 4,5 кг.Трябва да
се знае, че журитата не биха присъдили награда на куче,
надвишаващо 5кг.Важно е също стопаните да не позволяват
кучето да пълнее.
Разходки
Редовните разходки са от голямо значение, защото тенденцията
към напълняване трябва да се възпре.Това не значи, че всеки
ден трябва да разхождате вашия дакел по 16км.Честите и къси
разходки са задължителни, съчетани с много тичане в
градинката или двора.
Хигиена
Козината на дакела се поддържа лесно.На гладкокосместите
трябва да се отделят по няколко минути на всеки няколко дни,
като се изтриват с кучешка ръкавица или меко парцалче.За
тези с дългата козина са нужни острокосместа четка и гребен.
Хранене
Препоръчително 142-198 г. готов месен продукт с добавка на
бисквити или 1 чаши суха храна, разредена с гореща или
студена вода в съотношение 1/2 чаша вода на 1 чаша храна.
Произход и история
Дакелът бил отглеждан за подземен лов на
язовци.Съществуването му било известно още преди
ХVIвек.Известно е също,че е получен от най-старото германско
ловно куче-биберхунд(бибердакел).
През 1840г. бил публикуван първия том на "Дойчер Хунде
Щамбух"-родословната книга на всички породи.В нея имало
имена на 54 дакела,но не навсякъде се пише за точните
родословия и различия в дължината на козината.Тридесет и
девет години по-късно бил установен стандарт за дакели,а в
1888г.бил основан Немски дакел клуб или Дойчер
текелклуб.Днес има три разновидности,всяка от тях има
миниатюрни-гладкокосмест,грубокосмест,дългокосмест.Дакелът с
груба козина се е получил чрез кръстоска на късокосместия
дакел с шотландския дендидаймънд териер и с други
териери,дългокосместия-чрез кръстоска на гладкокосместия със
спаньол и стария германски стьоберхунд.Изкривяването на
крайниците се дължи на слабост на сухожилията и прекомерно
увеличаване дължината на тялото,но това вече е избягнато.
В своята книга "Дакелът" (Известни кучета) покойният Ерик
Фитч Далглит пише за странния удар, нанесен на развъждането
и отглеждането на кучета във Великобритания и в другите
страни през Първата световна война."Бяха засегнати всички
породи-пише той,-но нито една от тях така трагично, както
дакелите."Още с появата си малкия дакел е считан и известен
като национално куче на Тевтонската империя и след
избухналата враждебност той понася своя дял от презрение,
което се изсипва върху всичко германско.Това явление
продължава във Великобритания и други части на Европа и през
Втората световна война, когато заради немския си произход
дакелите несправедливо биват отричани и презирани.По улиците
викали по тях и дори ги замеряли с камъни.За щастие това
отношение отдавна е минало и спортният симпатичен дакел
отново излиза напред в класациите по популярност.
Миниатюрните, както и стандартните форми, също намерат
своето предназначение.Към края на ХІХ век германските ловци
почувствали нужда от дребно куче за лов на зайци-подземници,
което да може да ги измъква от леговищата им.Такива дакели
се получили случайно - по-дребните в едно кучило.По всичко
обаче личи, че имало миниатюрен вид, познат като дакел за
зайци, който целесъобразно бил получен чрез съешаване на
леки по тегло дакели с тойтериери или пинчери.Ранните
миниатюри явно притежавали малко от качествата на изложбения
дакел, но селективното отглеждане произвело много по-добър
вид, познат години наред като текел-джудже, който обаче
запазил плитките гърди, късата глава и изпъкнали очи,
характерни за предшествениците му.
Изпратено от: DragonessРедактирано от Kacтop на 06.05.05 22:34.
|
Дакелът - храбър и верен
(златист)