ожният сърбеж представлява функционално разстройство на кожата, без да се установяват видими промени по нея. Тук не се отнася сърбежът, който е често явление при други кожни заболявания (като екземи), и сърбежът, предизвикан от външни паразити (бълхи, въшки, кърлежи). Той може да бъде локален или общ и се среща най-често при старите кучета. 
Причините за болестта са най-често отделните през кожата продукти от обмяната на веществата или отрови, които предизвикват дразнене на чувствителните кожни нерви. Затова той често придружава и е признак на някои бъбречни заболявания, уремията, хроничните възпаления на стомаха и червата, нервната форма на ганата и болестта на Ауески.

Признаци. При общия сърбеж кучето чувства нужда да се чеше по цялото тяло с нокти или като се трие в различни предмети. При локалния сърбеж чесането се ограничава само на определени места на тялото. Обикновено сърбежът може да бъде прекъснат от кратки паузи, след което отново се възстановява. При разчесването, когато то е доста продължително, могат да се предизвикат повърхностни или по-дълбоки кожни изменения и дори рани.

Лекуване. Преди всичко се обръща внимание върху чистотата на космената покривкаи ако се наложи, животното трябва да се изкъпе. На кучето се осигурява пълноценна дажба, богата с всички необходими за него хранителни съставки. 
Външно се втриват успокояващи средства, като от 1 до 3%-ов разтвор на ментолов или тимолов спирт. При общия сърбеж могат да се използват антихистаминни и кортизонови мази (алергозан, локакортен, хидрокортизон и др.). Добър лечебен ефект се получава и от даването – вътрешно или инжективно – на алергозан в доза от ½ до 1 таблетка 2 пъти дневно или от ½ до 1 ампула сутрин и вечер.